„Харамии - 2“

Земята тъмна нощ засени.
Три харамии, три ранени
другаря се едвам крепят
надолу из планинский път.

В зори стотина в боя бяха -
и само те се отърваха;
един до други те вървят
по стръмния планински път.

Превързани са люти рани,
ала по дрехи изподрани
струи от кърви се вият
и капят по планинский път.

Не чува се ни стон, ни дума;
и само есенната шума
хрущи, където те вървят
по тесния планински път.

Залюшнат, грохна там едина;
в замая другите двамина
отминаха, без да се спрат,
по стръмния планински път.

Ръка протегна и пошушна
невнятно другий и се люшна -
и по очи се повали... Трупът
запречи там планинский път.

Възпрян, другаря си погледна
последният с усмивка бледна
и рухна - труп върху трупът
сред тесния планински път.

Души юнашки смърт засени...
Пристъпват вълци настървени,
отдавна дебнящи в мракът
по върлия планински път.

— Пенчо Славейков, 1907 г.