„Орисия“

Три орисници злокобни
в полунощний мрак дълбок
спряха се до златни люлки
при заспалия отрок.

Първа рече и нарече:
„Да живее ден за ден,
за живот да му е свидно -
от живота отчужден.

Сам на себе си омразен
и за другите недраг,
зарад милост да подлага
той ръка от праг на праг.

И в съзнание горчиво,
да кълне живота свой,
и себе си, и твореца —
нека бъде   Б о ж е к   той!“

Втора рече и прирече:
„Пораз да го порази!
Неговий живот да мине
в пот и кървави сълзи.

Да не знай в умора отдих,
в люта зима, в летен зной —
не светът да го прехраня,
а светът да храни той!

До живот в калта притъпкан,
като църв — от църв по-слаб —
да се гърчи и превива...
Нека той да бъде   Р а б!“

Третя рече и дорече:
„Орисии за света!
Но беди ли са бедите,
чийто свършек е смъртта?

С ваште орисии нека
на живот да бъде клет...
С моята и след живота —
нека бъде той   П о е т!

Нека тленна плът изтлее,
а живее дух терзан —
за да има що да хули
жадната за хули сган.“

Рекоха и отлетяха...
А злочестият отрок
заживя — за да изпълни
техния завет жесток.

— Пенчо Славейков, 1907 г.