Към север беше моя път, а ти отиваше на юг; следи - заличи ги прахът, не чуем днес един за друг. Но мой сърдечен идеал, звездице светла в нощен мрак, живот и младост - бих ги дал, да можех да те видя пак. Мечта суетна... А в гърди за мъка не остава мощ, че там скръбта всечасно бди. И съм обърнал нощ на ден, денят обърнал съм на нощ - за тебе сявга нажален...