„Предчувствие“

Към запад морно слънцето клони,
в предчувствия задъхан чакам аз:
надигат се от изток тъмнини, -
предчувствия - в душата зной и мраз:
отхожда смрътно бледен моя ден,
не ще се съмне нивга зарад мен.

 

Цял свят понесох в своите гърди
и всичко се превърна там на прах;
плачи, жена, която ме роди, -
вдън всеки плод безплодие узнах;
плачи, ридай, проклинай, о жена,
     без отзив в глуха тъмнина.

 

И слънце пак ще да изгрей,
     ала отхожда моя ден;
все тъй, в лъчи, небето ще тъмней,
но то не ще смущава вече мен:
     жена, в утробата ти ужаса познах
и паднах днес, и гина аз без страх.

— Пейо Яворов, 1910 г.