Не дирих радости в живота, не дирих ветрища и прах, ала и някоя Голгота eдва ли нявга обещах. В света живях с мечта избрана, живях в неземен идеал: земята чужда ми остана, макар че туй не съм желал. И гост на хората - отдавна, с усмивка бледа на уста, възвих в пътеката най-равна към пътните врата...