„Наяве и насън“

Д-ру Т. Николову

 

 

Наяве и насън един болезнен вик
години ми е бил загадка нерешима;
ни денем, ни ноще един отчаен клик
покой не ми е дал години вече има.

 

И подир него аз на страшни висини
безстрашно се възех, при облаците стигнах;
и все кънтеше той в ефирни глъбини,
ала крилат не бях - и следом се не дигнах
в небето синьо чак...

 

          И подир него пак
вдън бездна слязох аз, разкрил бих и земята,
тъй мощен ако бях: в утробния й мрак
ехтеше громко той и късаше душата.

 

Все подир него аз изходих по света
не малко тежък път, сред хората заскитан,
и тисящи лица, изпити от скръбта,
навсякъде видях; но чужденец бях считан,
от чуждите за мен...

 

          Днес вече уморен,
в спокойна глухота спокойствие желая;
но в своите гърди долавям изумен
все тоя горък стон - и аз покой не зная!

— Пейо Яворов, 1910 г.