Аз се не замислих, ръката ми не трепна: найдох и откъснах пиявицата - жадно смучаща, двоуста, моето сърце. Ето я на пода: запратих я, прилепна, с кърви напоена... Любов - позна я, страдно в обич и омраза, моето сърце. Ето я на пода, пиявицата, - жадно прилепна и трепери: тя вече не обвива, смучаща, двоуста, моето сърце! И мълком аз страдая... И нея ли пак страдно, и нея ли оплаква - и кървави пролива сълзи през две рани моето сърце?