Мене, моме, не люби, скъпа младост не губи; горък странник отдалече - пусто зло ме тук довлече. А оставих у дома мила майка сам-сама: тя въздиша днес и чака да прегърне син юнака. Че за нея съм един аз и радост и надежда; без едничкият и син в старост кой ще я наглежда?