Зловещо мръщи се небето. лудува хала над морето, сърдито кипнали вълни огласят нощни тъмнини. Живот прекършен от бедата, скръбта немирствува в душата, безсилен яд кипи в гърди, език проклятия реди... Ще грейне слънце от небето, ще млъкне хала - и в морето, надлъж и шир по далнини, ще дремнат яростни вълни. Кога ще грейне и в душата на примирение лучата? Съдбата ще ли отреди покой за болните гърди?