„Благовещение“

Прохладен лъх от ангелско крило,
       о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

 

Мелодия неземна сред нощта,
       о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

 

Душата ми тъгува и мълчи,
       о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън - уви, през сън...

— Пейо Яворов, 1906 г.