„Аз не съм“

Аз сам не съм, ни тук самси - в заключената стая.
Но кой е Той... но кой си Ти, не зная.
От самота се аз измъчвам - насаме,
кога не бъдем с тебе, както сме.

 

Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
но тебе - да те отрека не мога.
Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,
над мене - или в мене? - трезвен дух!

 

На заблуждения и разкаяния верига
в живота стъпките ми бяха - ум ги не постига;
ти от очите ми превръзката на заблужденията сне
и ги прости - но разкаянията не!

 

И вярвам в тебе аз, и вярвам аз в покоя
на утрешния ден - но моя или твоя?
Аз чувствувам единосъщата потайна цел
на святост и позор, на всеки земен дел.

 

И ето ме пак с тебе - и разбита,
душата ми пресипна да те пита:
сред мъртви светила, през будни тъмноти,
защо ти служа аз, къде ме водиш ти?

— Пейо Яворов, 1910 г.