„Сърдце мое…“

Сърдце мое, сърдце мое,
що си нажалено,
чегато си от есенна
слана осланено?
А сърцето отговаря
тъжно, но сърдито:
„Земи жена от добар род,
куче от корито“.

— Любен Каравелов, 1878 г.