„Родолюб съм…“

Родолюб съм, родолюб съм, –
кланяй са пред мене,
моли ми са като на бог,
клякай на колене!
Родолюб съм, родолюб съм, –
тряба да ма храниш,
от неволи, от теглила
тряба да ма браниш!
Родолюб съм, родолюб съм, –
ща ям на готово,
не ща да знам, що е хорско
и що е попово!
Родолюб съм, родолюб съм, –
давайте ми сички;
развежете кесиите
и бройте жълтички!
Родолюб съм, родолюб съм, –
дай ми и жена си;
ако това ти е тежко,
то ми дай сестра си!
Родолюб съм, родолюб съм, –
азе ща говора;
а ти мълчи и въздишай,
да не ядеш кола!

— Любен Каравелов, 1878 г.