„Пролет дойде и пиленце…“

Пролет дойде и пиленце
по Балканът пее;
зеленее са тревица,
слива са белее;
а Мургаш е още черна,
като черна врана,
тя жалостно и печално
гледа кам Балкана,
па му казва: "Ох, Балкане,
побратиме верни!
Темнее ми пред очите,
дните ми са черни!
Аз не мога и за напред
да търпа неволи
и да гледам как турчинът
детето ми коли;
аз не искам и за напред
мирно да робувам, -
за свобода, за щастие
само да бълнувам...
Не вярвам аз, че молитва
ще спаси раята:
свободата не ще екзарх,
иска Караджата".

— Любен Каравелов, 1878 г.