Останала България дрипаво сираче, па седнала на Витоша и жалостно плаче: „Деца мои, деца мои, сирачета жални, полуживи, окъсани, мършави и гладни! Що стоите, що чакате?… Доста сте търпяле и от свои, и от чужди, доста сте бой яле! Срамота е от хората, грешно е от бога, вие не сте скъсан дрипел, не сте ни подлога; а сте хора, живи хора, от майка родени, юнаци сте, ергене сте, млади и зелени“.