Събрале са много гости, звани и незвани, налетеле орли, гарги, налетеле врани; дошел ти е и кум Вълчо с свойта кума Леса, — за ядене когато е, секи сваля феса. Лапат, късат тие гости кой колко желае; а за утре нито една душица не хае. „Късай днеска, а за утре не са грижи, брате!“, казва Леса на кумът си и гълта комате... От викове, от радости земя са потресе... В това време България „Из мертвих воскресе“!