Във душата ми стъмнена горки мисли се таят, мойта съвест възмутена ядни спомени летят. Мислях ази да промина в тоз лукав и шумен свет тих, невинен, но загина таз надежда занапред. Няма туй, кое желаях, аз да найда на света и това, кое мечтаях, виждам, че било мечта. Чувства хубави и прави обладаваха ми дух, но всъде срещнах лукави и всъде неправда чух. Бодростта ми се изгуби всред световните беди и душата ми възлюби туй, що мразеше преди!