„Столетник“

Замислен той стоеше
на вратнята на прага.
— Столетнико, кажи ни
къде умът ти бяга?
 
В кои години стари
и спомени се скиташ?
Ил с твоя опит дълги
ти бъдещето питаш?
 
— Какво да ви разказвам?
Сто годин веч привърших,
сега към гроба гледам:
аз пътя си довърших.
 
Видях години тежки,
беди посрещах страшни,
един по друг изпратих
аз всичките домашни.
 
Но, фала богу, видях
и работи големи,
и царя Александра…
Дочаках славно време.
 
Порадвах се и ази
на слободни години,
зарад кои плакали
бащи ни и деди ни.
 
Сега ще си отида,
на, гроба чака тамо…
Не жаля нищо вече —
едно ви казвам само:
 
Пазете си я здраво,
пазете, чеда мои,
свободата, сдобита
със кървави порои.

— Иван Вазов, 1884 г.