„Пролет“

Настана пролет, цветя цъфнаха,
сдоби природа свой вид благат;
все младо, ново, въздухът дъха
          на аромат.
 
В полянка злачна си стадо будно
пасе, играе; поток шумти
и теменуга мирише чудно
          и си цъфти.
 
Веч няма бури, ни аквилони,
в син шир небето се хубавей
и славей пее в зелени клони,
          зефирът вей.
 
Дървета росни с бял цвят покрити
и тих ветрец, кат завей едвам,
земя с бисе'ри и с маргарити
          той ръси там.
 
Врабчета църкат, цветя миришат,
светът е весел и млад, и нов,
за радост жъдни сърца въздишат
          и за любов?

— Иван Вазов, 1875 г.