Пак из тебе хода,
о, природо свята,
пак дишам свобода,
гледам небесата.
Пак любя, пак мога
да чувствувам чисто,
да съзирам бога
във всякое листо.
В мен млъква борбата
и човешкий ропот,
внимава душата
в чудния ти шопот;
в небето, в горите
животът се смее,
славей гласовити
из клоните пее,
и вадата бъбли
и шумата шушне,
и облакът пъпли
в бездните въздушни.
И всичко безбрежно,
и всичките твари
здрависват ме нежно,
кат познайник стари.