„Линее нашто поколенье…“

Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
        не пада върху нас.
 
        Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
 
        Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло —
какво ще да му завещайш?
 
        Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
 
        Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
 
        Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите — без идеал.

— Иван Вазов, 1883 г.