След толкова години и скитане злочесто аз пак се жив завръщам във родното си место. И всичко пак намирам красиво, разцъфтяло; от мойте мили само следа не е остало. Пак тъй е планината величествена, дива и вятърът полюшва узреялата нива. И видя пак Харманя, де скачаше хорото, и черната къпина при входа на селото. Тя йоще трай, черней се въпреки времената, като тъга, зарасла дълбоко във душата.