„Здраствуйте, братушки!“

— Мамо, мамо, я ги виж!
— Що е? — Идат, погледни ги.
С пушки, с саби… — Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам. —
И детето дава крушки
на солдатите без страх
        и крещи на тях:
здравствуйте, братушки!
 
Генералът кат орел
ескадроните повежда,
а орачът се запрел
и омаян ги изглежда:
чини му се, че е сън…
Изведнъж с туптенье, с звън
приближават кат вихрушки.
Той си шапката свали
        и ги поздрави:
здравствуйте, братушки!
 
Шипка! Шипка! Гръм се чуй.
Гурко мина планините!
Радост, чудо беше туй!
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техни глави, коне, пушки…
И кат стискат им ръце,
        викат от сърце:
здравствуйте, братушки!
 
Как са горди тез момци!
Един казак варди, гони
хиляди злодей, крадци —
цели турски легиони.
И народа с лик засмен,
като гледа вече в плен
тия полкове хайдушки,
на казаците добри
        тъй благодари:
здравствуйте, братушки!

— Иван Вазов, 1878 г.