„Е добре, но ази гледам…“

Е добре, но ази гледам —
честно сърце в теб не бий
и високо изповядам,
че изменник в теб се крий.
 
Ако наште мъки, рани
ти да беше споделил,
то към нашите тирани
толкоз нежен не би бил.
 
Ти не би викал: „Мълчете!
Тежкий забравете кръст,
мир със тигрите сторете
и с убийците — съйъз!“
 
Ти разбрал би, че потока
вечно кървав ще се лей
и че яма зла, дълбока
между тях и нази зей.
 
Че не може светлината
да живува със мракът,
нито правдата с лъжата,
нито агнето с вълкът;
 
нито ангела с мръсника,
ни юнака с гнилий труп,
нито роба със кръвника,
нито ние с турчин груб!

— Иван Вазов, 1876 г.