„Да бъдем великодушни“

Нека да оставим воля на полетът,
нека расте борът чуден и висок,
нека реве вихрът, нека пей поетът,
нека и орелът лети на възбог!
 
Нека не ругайме Елбрус — великана,
че един се вдига с вечни снегове,
нека да не хулим безстидно Балкана,
дето възвишава горди върхове;
 
нека да не плюем шарът, аромата
на розата; нека славеят да пей,
крилата да фъркат, да бият сърцата,
живото да диша, светлото да грей.
 
Господа, да бъдем по-великодушни.
За всички ни има въздух и простор.
Архимед желай ли земята да люшне —
да му дадем наште мишци и напор.
 
Завистта змия е, що съска и лази.
Зоил и Терсит са чеда на нощта…
Има много, много да творим у нази:
на таланта — воля! Път на мисълта!

— Иван Вазов, 1882 г.