„Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…“

Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти,
с короната си снежна, обсипана с лучи.
Издигайте глави си в пространствата заристи,
там де орелът само замислено фърчи.
 
Но ваший дръзки поглед на север не стремете:
смирете вашта гордост пред Стара планина,
на мрачната й строгост сега се поклонете,
на нейний лоб забулен с мъгли и тъмнина.
 
Отде да знайте в тоз час що мисли исполина —
претварен със години, със облаци, с мечти?
Каква над него мисъл, кат мълния премина
и мрачното му чело набърчи и смути?
 
Защото той живее, и в пазвите му тайни
врат спомени и бури и тътне цял вулкан —
смирете се, Родопи, и с върхове си сяйни
сега се поклонете на мрачний великан!

— Иван Вазов, 1882 г.