Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че светъл ангел ръси сън над тях. Последний стон на морний ден издъхва на здрача във безшумните вълни... Невидимо крило над мен полъхва и сладък глас зове ме в далнини. Безчет звезди се стичат в небесата, на светъл пир призвани от нощта, и в кротко упоение душата заспива в златний скут на вечността.