Ако загина на война, жал никого не ще попари — изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари. Ала сърце ми не скърби — приневолен живя сирака и за утеха, може би, смъртта в победа ще дочака. Познавам своя път нерад, богатствата ми са у мене, че аз съм с горести богат и с радости несподелени. Ще си отида от света — тъй както съм дошъл бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.