„Прииждат, връщат се...“

Dis-moi, dis-moi guerrirai-je
De ce qui est dans mon coeur…
Francis Jammes

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни
на взбунено море, пияно от несдържната си мощ —
под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,
тук всеки ден е ден без отдих, безсънна — всяка нощ.

Кои са те? — Безименни — и ти безимен между тях
потъваш в жалбите им глъхнали и в грубите им веселби —
и чакаш примирено празника на кървавия смях,
когато и над твоя свят съдбата мрак ще протръби.

И как е странно в грохота на тоя вихър лих,
където всички са един и всеки все пак — сам,
да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих
из кротките елегии на Francis Jammes.

— Димчо Дебелянов, 1916 г.