На злото в безумния бързей, пронизван от ледна мъгла, удавих аз свойте възтързи и морно отпуснах весла. Напред ли, назад ли се вгледам, не виждам, не помня, не знам, и в немощ пред смисъл неведом, взор склопвам покрусен и ням. В тревожна мечта се унасям и виждам през горестен сплин, че в някаква светла страна съм на Бога най-светлия син.