„Като безумната закана...“

…И стало беспощадно ясно
жизнь прошумела и ушла.
А. Блок

Като безумната закана
на Бог злопаметен, злорад,
крила отпуща вечер ранна
над моя скръбен виноград.

Пристъпят мълком сенки строги
и с тях пристъпя странно сам
часът на черните итоги —
на разкаяние и срам…

Де мойта свежа, росна зелен,
де грозда, в късен зной налян? —
Ах, моят труд бе труд безцелен
и блян безплоден — моят блян!

И де сега сърце да скрия,
де сетен плам да приютя?
— Далече тътне лиха сприя
и дебне в мрака, дебне — Тя!…

— Димчо Дебелянов