Как жадно гледах в твоите очи, о, дивно хубав цвят на пролетта. Неугасимий жар на любовта как жадно чаках в тях да поличи. И как безумна бе ми радостта, кога дочух гласът ти да звучи: — Ела, изгряха твоите лучи — на щастието златний ден наста.
— Димчо Дебелянов
