„Кръст“

Откога си се, моме, покалугерила...

Като утеха лишна само
- сред трезвена планинска шир -
обсажда черен манастир
днес хубостта ти с кръст и камък. . .

(„Безимен камък в мъртва шир.“)

Оплакват вечерни камбани
на твойта младост мъртвий сън;
кого зове - зов: жаден звън -
във твойта гръд от страст наляна. . .

(„Последен без пробуда сън.“)

Но ти под расото си гола
- и вътре в тебе зноен пръст
те тласка към любов - накръст
вселената с копнеж пробола. . .

(„Над мене шепа черна пръст.“)

— Гео Милев, 1922 г.