„Жестокия пръстен“

В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!

- О кървава глава във мойто блюдо!
сляп ужас на студената стена -
и призрачния път към призрачния свят отвън,
през мрачни коридори,
                         сплетени в жесток

без изход пръстен -
                    вън:
(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,
опръскан с кървави петна,
                    склонил
глава - без грях, без жалба, без порок...)

Бог говори:

— Гео Милев, 1920 г.